Във всеки екип има един, който се чува най-силно. Говори пръв на срещите, има мнение по всяка тема, винаги е насреща. Когато нещо се обърка, той пръв скача да го оправя, пред очите на всички.
На собственика такъв човек често изглежда като опора. Активен, ангажиран, незаменим. И постепенно започва да получава повече доверие, повече отговорности, понякога повишение.
Проблемът е, че шумът и приносът не са едно и също. А когато нямаш как да видиш приноса директно, започваш да съдиш по шума, без да го осъзнаваш.
Защо звукът те заблуждава
Ти не следиш всичко, което се случва в бизнеса ти. Никой собственик не може. Виждаш малка част и по нея си вадиш заключения за останалото.
Шумният човек попада точно в тази видима част. Той докладва подробно какво е направил. Говори пръв и така изглежда, че води разговора. Присъства навсякъде и присъствието му се запечатва като принос.
Тихият човек прави обратното. Свършва работата и не идва да ти разказва за нея. Не защото крие, а защото за него резултатът е достатъчен. Така най-добрата работа в бизнеса ти често е и най-невидимата.
Ти не съдиш злонамерено. Просто оценяваш това, което стига до теб. А до теб стига звукът, не тихата, свършена работа.
Парадоксът на предотвратеното
Човекът, който създава видима криза и после я спасява, изглежда като герой. Виждаш пожара, виждаш и как той го гаси. Историята е ясна и драматична.
Човекът, който е подредил работата си така, че пожар изобщо да не пламне, не ти показва нищо. В неговия участък е тихо. А тишината не прилича на постижение, макар често да е точно това.
Затова спасителят на кризи понякога получава признанието, а онзи, който предотвратява кризите, остава незабелязан. Награждаваш драмата, а плащаш за нея.
Скритата цена
Когато най-шумният получава вниманието и признанието, останалите го виждат. И всеки от тях прави свой извод за това как се печели одобрение при теб.
По-добрите, тихите носители на резултата, се демотивират бавно. Те усещат, че онова, което вършат, не се вижда, а онова, което се вижда, не е работа. Част от тях започват да играят играта на шума. Други, обикновено най-силните, тихо си тръгват към място, където приносът се забелязва.
Така с времето екипът ти се пълни с хора, които умеят да са видими, и олеква откъм хора, които умеят да носят.
Грешният въпрос и верният въпрос
Когато оценяваш хората си, лесно се пита „кой е най-активен, кой е най-ангажиран". Това са въпроси за видимост. На тях шумният винаги ще е отговорът.
Верният въпрос е друг. Кой движи резултата. Кой участък върви, без да ти създава работа. Кое нещо би спряло, ако този човек го няма утре.
Тези въпроси не се чуват. Четат се, по това какво се случва, а не по това кой колко говори за него.
Как да спреш да награждаваш шума
Питай за резултат, не за активност. Не „какво направи тази седмица", а „какво се промени заради теб". Активността се разказва лесно. Промяната се проверява.
Гледай и предотвратеното, не само спасеното. Попитай кой участък не ти е създавал проблеми отдавна и защо. Често там стои най-добрият ти човек.
На срещите дай тихите да говорят, не само бързите. Който вдига ръка пръв, не е задължително който има най-важното да каже.
И направи приноса видим със система, не със сила на глас. Когато имаш как да видиш кой какво носи, спираш да съдиш по това кой колко силно говори.
Накрая
Шумният човек в екипа ти не те лъже нарочно. Той просто е по-лесен за виждане. А ти, без система, която показва реалния принос, нямаш друг ориентир освен това, което се чува.
Подредиш ли този ориентир, картината се сменя. Започваш да виждаш кой наистина движи бизнеса ти. И понякога това е човекът, който през цялото време е работил най-тихо.
Искаш да видиш своята архитектура? Запази среща.