Признавам си изкушението от самото начало. Най-лесното нещо в управлението е да дадеш важното на най-адекватния човек и да си спокоен.
Той не казва не. Върши го качествено. Не идва после с проблеми и оправдания. Ръката сама посяга към него всеки път, когато изникне нещо тежко.
Точно затова внимавам. Защото лесното тук строи нещо крехко, без да го усетиш.
Какво всъщност правиш, когато трупаш на един
Когато всяко важно нещо отива при най-добрия, ти не вземаш решение по логика. Вземаш го по пътя на най-малкото съпротивление. Избираш този, който ще ти създаде най-малко неудобство днес.
Изглежда като ефективност. Нещата се случват, и то добре. Но погледни какво се натрупва под повърхността.
Един човек поема непропорционално много. Издържа дълго, защото е от тези, които издържат. Останалите стоят настрана от трудното и затова не растат, понеже човек се развива само когато носи нещо, което още не знае как да свърши.
Така бавно строиш най-крехката възможна конструкция. Един човек на ръба и няколко зрители около него.
Защо това убива бизнеса, а не само човека
Бизнес, в който всичко важно минава през един чифт ръце, не е стабилен. Изглежда стабилен, защото нещата излизат качествени. Но стои на едно условие. Този човек да е тук и в форма, всеки ден.
В деня, в който условието падне, не пада една задача. Пада всичко, което е висяло на него. И обикновено пада наведнъж, в най-неудобния момент.
Затова пренатоварването на най-добрия не е оперативен проблем. То е концентрация на риск, скрита зад това колко е надежден човекът.
Как избирам да го правя различно
Не разчитам на добра воля да устоя на изкушението. Сменям самото решение.
Преди да дам нещо на сигурния човек, си задавам друг въпрос. Не „кой ще го свърши най-добре", а „кой трябва да се научи да го върши". Когато отговорите се разминават, давам го на втория.
Гледам натоварването, не само резултата. Веднъж седмично поглеждам кой колко е поел, не само кой колко добре се е справил. Най-добрият рядко ще ти каже сам, че е на ръба.
Приемам, че някой друг ще го свърши по-бавно и с грешка първия път. Това е цената някой освен сигурния човек да се научи.
И превръщам това, което най-добрият прави по усет, в ясни стъпки. Щом начинът му стане видим процес, тежкото спира да тръгва само към него.
Накрая
Не пренатоварвам екипа си не защото съм мек работодател. А защото не искам бизнес, който виси на един човек.
Силният екип не е един незаменим човек, заобиколен от зрители. Той е работа, подредена така, че да не зависи от това кой днес е най-надеждният в стаята.
Искаш да видиш своята архитектура? Запази среща.